Думи, които останаха.

Не разбрах какво точно стана в стаята, но след това седмици наред нещо в мен се успокои. Сякаш можех да дишам по-дълбоко.

Дойдох с конкретен въпрос за отношенията с майка ми. Излязох с разбиране, че въпросът всъщност беше за баба ми.

Не очаквах толкова много да науча за партньора си, гледайки как двама непознати го представят. Сесията стана повратна точка за нас.

След години в терапия за първи път усетих, че проблемът не е „в мен“, а в нещо, което идва отдалеч и не е мое да го нося.

Дойдох като представител, без да съм планирала да работя за себе си. И все пак нещо в това, което изиграх за непозната, ме промени.

Тишината в стаята беше нова за мен. Не очаквах, че точно тя ще е лечебното.